Ако ние сме на висотата на избирателите си, на следващите

 

" Ако ние сме на висотата на гласоподавателите си, на идващите избори, ще имаме над 50% и тогава ще управляваме не един, а най-малко три поредни мандата ". В това е уверен водачът на " Възраждане " Костадин Костадинов, с който беседваме три дни преди вота на 2 октомври.

 

" Лидерството е персонален образец и жертвоготовност. Човекът, който желае да ръководи, би трябвало да е подготвен да стане курбан за останалите ", уверен е някогашният преподавател по история, който е най-бързоразвиващият се у нас политически водач.

 

Акценти от изявлението:

- Големият въпрос пред нас е, не кой ще ни ръководи, а дали България ще бъде в мир или във война след 2 октомври

- Избирателите желаят на първо място отмъщение и санкции за политическата корупция

- Българската политика се трансформира в битпазар, в който едни бакали с мазни бакалски бележници продават души, продават страната и народа си

- В българската политика не става въпрос за политики, става въпрос за постове и позиции, за лостове и въздействия, за търговия с въздействие

- Ако станем първа политическа мощ - имаме подготвен кабинет, който да предложим

- Ако нямаме независимо болшинство, няма да управляваме, сполучливото ръководство в този миг би било еднопартийното

- Във време, в което на България ще ѝ трябват мъже, а не мижитурки, водачите на партиите ще се скрият зад маската на програмен кабинет

- Човекът, който желае да води, би трябвало да е подготвен да стане курбан за останалите

- Държавата наподобява като лодка без капитан

- Когато един народ повярва в себе си, няма мощ, която да го победи

- Искам да изработка България по-силна, по-богата и по-голяма. Това не става с скептицизъм, а с взор напред

- Ако " Възраждане " завоюва изборите, това ще бъде международна вест, доста по-сериозна от успеха на Мелони в Италия

 

И диалогът ни:

 

- Три дни ни разделят от изборите, които всички считаме, че са доста значими. Какво беше най-впечатляващото за Вас, господин Костадинов, в тази предизборна акция – толкоз необикновена, толкоз странна – поради обстановката в света, а и поради извънредно напрегнатата и конфротационна среда в България.

 

- Най-впечатляващото в тази акция се случи отвън акцията, тъй като тя беше прерязана като с нож от новината за частичната готовност в Русия и последвалите референдуми в Украйна. Всъщност, акцията свърши на 21-вия ден. Оттам-насетне огромният въпрос пред всички нас е - дали България ще бъде в мир или във война в идващите, дори не бих споделил месеци, а седмици. Защото виждате какво се случва сега - преди по-малко от 24 часа беше взривен на три места газопроводът „ Северен поток ” - в деня, в който завършиха референдумите в Русия. Напрежението от ден на ден и повече се усилва и действително заплахата от широкомащабен боен спор става голяма.

 

От тази позиция огромният въпрос е не кой ще ни ръководи, а дали България ще бъде в мир или във война след 2-ри октомври. Това зависи единствено и само от избора на българските жители. И това се опитваме да разбираем на хората, които отхвърлят да отидат да гласоподават, тъй като към този момент не виждат смисъл. Отказът да се гласоподава, е смъртна присъда за българската народна власт!

 

- Но мнозина наблюдаващи споделят - не се ли измориха хората от избори?

 

-Ако хората са се изморили от избори, това значи, че са се изморили от свободата си! Основното, което разграничава свободният човек от тога е, че свободният има право на избор, а робът няма право на избор. Нещо повече, свободният човек има избор не да прави, каквото си желае, а да не прави това, което не желае. За страдание, през последните 33 години България не е суверенна и самостоятелна страна, една огромна част от хората се отчаяха, че това може да се промени и се случи нещо, което англоезичните психолози назовават „ аскейпизъм ” - бягство от действителността, бягство от всекидневието. Огромна част от българите станаха вътрешни емигранти, душевни емигранти – те отхвърлят да се занимават с каквото и да било, обвързвано с нашата страна, отписали са я. И това е най-страшното нещо, което виждам освен в тази акция, аз го следя от години. Това беше един от главните ми тласъци да основа „ Възраждане ” преди 8 години.

 

- Вътрешното бягство прави хората апатични!

 

- За страдание, повече от 50% от нашия народ няма никакво предпочитание да се занимава със ориста на България. Борбата за бъдещето на България е в ръцете на няколко твърди партийни ядра, в няколко групи, манипулирани и заплашвани хора, които се прикрепват към тези твърди ядра и, за жалост, към една група хора, които живеят в Турция, които през последните 30 години се трансфораха в заложници с изключение на на една българска партия, по този начин и на турската страна. Тези хора не могат да изкарат България на прав път и виждаме, че в последните 33 години те ни държат в едно русло, което унищожава постепенно, само че, за жалост, несъмнено българската страна. Това би трябвало да се промени.

 

- Казвате, че българинът самичък е избягал от това да бъде виновен за ориста си и да гради ориста си, което е доста ужасно.

 

- Всеки втори! Това е присъда за страната и за нацията.

 

- Това е присъда и за политиците. За всички.

 

- Точно по този начин. Затова огромното предизвикателство за нас е тези хора да повярват първо в себе си. Ако един човек не има вяра в себе си, той нищо не може да направи. Затова един от надсловите на предходните ни акции беше „ Повярвай в себе си. Повярвай в България! ” и ние продължаваме да го повтаряме.

 

-На кой въпрос не можахте да отговорите в тази акция?

 

- Няма подобен. Няма въпрос, който да са ме питали и да не съм дал отговор. Ако желаете, пробвайте и вие.

 

-Исках да схвана настроенията на гласоподавателите, какво ги тормози тогава, когато застанете пред тях и започнете да им обяснявате личната си визия за страната.

 

- Искат отмъщение. Преди всичко желаят отмъщение. Ето, последната ми среща беше в Благоевград преди два дни и би трябвало да ви кажа, че половината въпроси бяха свързани с това - по какъв начин ще накажем корупцията, хората, които популяризират корупционните практики; по какъв начин ще прекратим корупцията; по какъв начин ще премахнем политическата корупция; по какъв начин ще премахнем корумпираните политици. Една голяма част от хората, които към момента са дейни и които желаят да създадат нещо положително за нашата страна, знаят доста добре, че няма по какъв начин да има Възраждане без Възмездие. Това желаят голямата част от нашите сънародници, даже тези, които са избягали вътрешно от политическите процеси и отхвърлят да се занимават с тях, и които, да вземем за пример, щом видят новините по тв приемника, гасят екрана. Те не са по никакъв начин малко.

 

- Но българските политици сте тези, които са сега на политическата сцена. За страдание, това обновяване на политическия хайлайф, сякаш не се случва по този начин, както си го мислехме или както го искахме. Защо обаче, вие, политиците, не намирате път един към различен. Защо е толкоз мощна омразата сред вас и тази ненавист навлиза надолу, по кръвоносната система на нацията и измежду хората.

 

- Не мога да приказвам от името на останалите. Предният път, когато говорихме с вас, вие ми зададохте един доста прекрасен въпрос, който в никакъв случай до момента не ми беше задаван: Изпитвате ли ненавист? Аз отговорих: Не, оправих се с това. Но имах и такива моменти. Няма човек, който да не е изпитвал ненавист. Но през днешния ден ние от „ Възраждане ” нямаме такива страсти. В политиката човек би трябвало да се освободи от страсти, те не би трябвало да бъдат персонални. В политиката би трябвало да се организират политики. Само че, като казахте „ Вие, политиците ” – кои сме ние, политиците и какво значи политик в последна сметка? Ако мислим, че политик е този, който се появява по малкия екран, тъй като е ръководител на дадена политическа партия или е народен представител – това изобщо не е по този начин. Политик е този, който би трябвало да мисли по какъв начин би трябвало да наподобява страната, града, селото, обществото като цяло, да речем в идващите 12 месеца или 4 години (един мандат), 10 години (десетилетие), 25 години (едно поколение), 50 години (половин век напред). Да начертае проект, даже да наподобява приказен и да потегля да го гони. Както всеки един човек има проект за развиването си. Ние по какъв начин питаме децата си: „ Какъв искаш да станеш, когато пораснеш? “ Защо никой не пита нашите политици: Каква желаете да бъде България след 10 години?

 

- Просто няма визионери. В българската политика няма визионери.

 

- Така е. Българската политика се трансформира в битпазар, в който едни бакали с мазни бакалски бележници, скърбя, че го споделям, само че е тъкмо по този начин, бил съм очевидец на това - та едни бакали с мазни бакалски бележници продават души и купуват каквото може, продават страната си, продават народа си. А отсреща получават дребни огризки, само че те са удовлетворени от това, тъй като въпреки всичко са над междинното равнище на народа. Малко са политиците в българската политика, отвън „ Възраждане ” такива съвсем не виждам. Не, че няма, има, само че за жалост, даже там, където ги има, те не са на управническите равнища, тъй като управническите равнища в другите политически партии са заети от хора, които са спуснати. Един политик израства с годините. За себе си още не мога да кажа, че съм политик на 100%.

 

- Защо?

 

- Защото тази оценка ще ми я даде историята след време, давате я вие, публицистите, като съвременници на събитията, описвайки и виждайки това, което се случва. Но с цел да станеш политик, ти би трябвало да си тръгнал от нулата, да си минал през безусловно всички равнища на обществото. И преди, когато си говорихме, ви споделих, че за мен е доста значимо един човек, който желае да ръководи другите, да може и той самият да каже за себе си, че е бил ръководен. Да си бил на дъното, да знаеш какво е да си мачкан, да знаеш какво е да нямаш безусловно никакви права, с цел да може един ден, когато ти си на позицията да мачкаш, да не го правиш. Повтарям, да не го правиш! Защото другояче се случва синдрома на остарелия боец в казарма – били са те като си бил млад боец, по-късно ставаш остарял боец и биеш и ти. А е задоволително единствено един човек да приключи това нещо, с цел да не вършат и други на свои ред. Една частица по веригата да се скъпа и цялата тази порочна процедура отива в историята. Същото нещо е и с нашата политика. Ние желаеме политиката да не бъде персонална, тъй като аз видях в Народното събрание по какъв начин хора не си приказват между тях. Или в случай че си приказват, е доста необичайно - тъй като си приказват хора, които от трибуната гневно се атакуват, което демонстрира лицемерието и двойният морал в политиката. Не е нужно всички да сме светци с ореоли, никой не е светец, аз или който и да е било – всеки има свои човешки неточности. Въпросът е, че би трябвало да се съблюдава един стандарт със заложени правила, със заложени политики. Например, мен доста пъти са ме питали с кого ще създадем коалиция.

 

- Да, това е значим въпрос за всички, които ще станете част от този парламент, макар че бягате от съответните отговори.

 

- Аз всякога споделям, че имахме два пъти опция до момента да го създадем. Единият път беше предходната година, когато се образува кабинетът след изборите на 14 ноември. Вторият, когато съборихме държавното управление на 22 юни. Ние предложихме политики, искахме няколко съответни неща да се случат, нищо една друга политическа партия не ги поддържа, все пак задкулистно ни предлагаха постове. Така ние разбрахме защо става въпрос и в този момент ще го кажа на феновете. В българската политика не става въпрос за политики, става въпрос за постове, позиции, лостове, въздействия, търгове с въздействия – всичко останало, само че не и за политики.

 

- Тежка оценка!

 

- Давам простоват образец, когато трябваше да се дефинира началник на Българска народна банка, имаше двама претенденти, и двамата обществено желаеха нашата поддръжка – в реда на нещата е, обикновено е. И на двамата декларирахме, че желаеме – първо, позиция, че сте срещу въвеждането на еврото и сте за запазването на българския лев като суверенна валута. Второ, че ще върнат 2/3 от българския златен запас, които се намира в Лондон, в частна британска банка. И двамата споделиха, че това не е съществено и желаеха да приказваме за съществени неща - предложиха да ни дадат зам.-управител на Българска народна банка. И аз им споделих: Хора, разбирате ли, че не приказваме за позиции, а за политики. Вие, вършиме ли разликата? И тогава осъзнах за следващ път не, че преди не съм го знаел - просто като го видиш е доста брутално - в българската политика има всичко друго, единствено не и политика.

 

- Да си представим, че в нощта на 2-ри октомври вие излезете напред и станете първа политическа мощ. Какво ще извършите в първия миг?

 

- Ако управляваме?

 

- Ако сте първа политическа мощ, би трябвало да предложите ръководство.

 

- Като споделих за еврото, първото нещо, което ще създадем, е да премахнем Плана за въвеждане на еврото.

 

- Момент. Преди проекта, се сформира кабинет, само че нямате свое болшинство.

 

- Няма по какъв начин да стане кабинет, в случай че нямаме болшинство.

 

- Тоест, няма да можете да управлявате!

 

- Ние можем да предложим кабинет. Няма по какъв начин да не го предложим. За нас не е проблем.

 

- Вие сте подготвен с кабинет за ръководство?

 

- Готови сме. Всяка една партия, която претендира за ръководството на страната, би трябвало да е подготвена с кабинет. Не става дума единствено за нас, този въпрос би трябвало да се задава към всеки един от останалите партии, които отиват на избори. Независимо от социологическите настройки и електоралните безредици всека олитическа партия би трябвало да е подготвена с формула за ръководство. Тоест, да има 15-20 имена, които да предложи за министри.

 

- Вие ги имате?

 

- Задължително. Няма по какъв начин другояче да излезем на пазара.

 

- А въпросът за сътрудниците.

 

- Единственият сътрудник, който ние можем да имаме, е българският народ.

 

- Това към този момент съм го чула.

 

- Няма по какъв начин да кажа нещо по-различно.

 

- Не може да сложите целия български народ в държавното управление или в болшинството.

 

- Вижте, в случай че имаме независимо болшинство да управляваме...

 

- Не може да имате!

 

- Значи, няма да управляваме тогава. Такива са разпоредбите на демокрацията.

 

- Връщате мандата?

 

- Може и да го върнем, може и да предложим – ще забележим какво ще стане.

 

- Каква би трябвало да бъде формулата на ръководство съгласно Вас – експертен, програмен или политически кабинет?

 

- Няма никаква разлика. Какво значи експертен – тези специалисти, колкото и да са положителни, поставени на тези места без да имат тил, без действителна социална поддръжка те ще бъдат просто едни положителни специалисти, поставени на проветриви места без никакъв политически опит. Незнайно за какво си мислим, че всеки става за всичко – аз не ставам за всичко, допускам и още доста други хора го осъзнават. Но тези, които желаят да ръководят страната, не би трябвало да си мислят, че е доста елементарно да станеш министър или министър-председател, или президент, тъй като, нали знаете, на непознат тил са и 100 тояги малко. Моята първа специалност е преподавател по история и постоянно доста съм се дразнел, когато стане въпрос за присъдите безусловно, които някои наши сънародници си разрешават да поставят на учителите: какво им е на тях, работят по 2 часа дневно, почиват в половината време в годината и така нататък без да знаят въобще защо става въпрос. Каквито специалисти да сложим в един кабинет, те стават подвластни от политическата мощ, която ще ги поддържа.

 

- Дайте Вашата формула зао сполучливо, съответно ръководство в този миг.

 

- То би трябвало да е еднопартийно, наложително. Няма по какъв начин с такива формули: експертен, програмен и така нататък кабинет да вървим напред Има ли значение каква ще е програмата, като тя ще бъде писана в американското посолство и ще бъде същата като на предходните ръководещи? Идеята сега е доста простичка – или „ Възраждане ” ръководи, или продължава да ръководи американското посолство. Това е - както и да го въртим и сучем, каквито и формули да се измислят! Знам, че към този момент се приказва за сформиране на програмен кабинет, тъй като другояче мъчно биха могли да ни спрат. Само че подобен кабинет с поддръжката на ГЕРБ, Политическа партия, Демократична България, вероятно Движение за права и свободи, тъй като това е формулата, към която се пробват да основат основа за ръководство, ще доунищожи страната.

 

- А няма ли да успокои пристрастеностите и да направи опит за решение на проблемите през зимата, когато ще бъде най-тежко?

 

- Първо, този програмен кабинет ще съставлява коалиция на процедура, на доктрина – не, само че на процедура – да. Всички ще го знаем и ще го забележим още същата вечер, в която бъде разгласен. Партии, които имат големи личностни разминавания между тях, идеологически – не, тъй като нямат идеологии, само че личностни – да, единият арестувал другия, приказват си за пачки, за кюлчета, а в същото време ще сядат да ръководят. И на второ място, един подобен кабинет ще продължи политиката на предходния кабинет, рухнал тъкмо поради своята политика, само че в обстановка, в която България ще бъде изправена пред прага на огромна война, която към този момент заплашва националната сигурност.

 

В миг, когато на България ѝ трябват мъже, не мижитурки, те ще се скрият зад маската на експертния кабинет и ще кажат след това не бях аз, беше министър-председателя. Това ще сътвори една голяма безнаказаност, ще се върнем във времето на Беров 1992-1994 година, което не трябва да се случва. Поради тези две аргументи, такова ръководство ще бъде пагубно за България.

 

- Виждате ли се като министър председател?

 

- Всичко може да се случи, само че аз виждам „ Възраждане ” като ръководеща политическа мощ и по тази причина се боря. Това е и задачата на нашата политическа организация.

 

- Каква е Вашата формула за водачество? В момента всички споделяме, че няма водачество в Европа, в света, в България.

 

- Няма, по този начин е. Лидерството е персонален образец и жертвоготовност. Човекът, който желае да ръководи, би трябвало да е подготвен да стане курбан за останалите. В дословния смисъл на думата. Човекът отпред би трябвало да е подготвен да се жертва за останалите. Има една приказка, приписвана на бащата на Фридрих Велики, основателя на Пруската страна като велика мощ. Фридрих Вилхем споделя: „ Аз съм просто най-високо поставеният прислужник на Пруската страна! “ И той основава Прусия като велика мощ и възпитава Фридрих Велики, който пък я издига на хоризонта на великите сили в Европа. Така би трябвало да разсъждава индивидът, който желае да води страната. Той просто би трябвало да е най-високопоставеният прислужник на страната. Хайде, да не споделяме прислужник, а чиновник.

 

- Красиво е, единствено че българските политици по различен метод одобряват ролята си.

 

- Нашата цел е да изхвърлим тези тъй наречените „ политици ” от политиката и да я върнем в ръцете на българските жители. Политиката не е неприятно нещо, само че в България сътвори подобен облик, тъй като с нея започнаха да се занимават неприятни хора. Политиката е допустимо най-чистата договорка. Предлагам нещо на вас, вие ми се доверявате, аз си извършвам обещанието и вие отново гласувате за мен, към този момент не се и замисляте много-много, не ви трябват 1100 доказателства. Освен това вие ще убедите и други хора и назад, в случай че аз ви отчайвам, знаете, че един отчаян човек е доста по-опасен от доволния. Господ, да е на помощ на този, който го е разочаровал. Така че, в случай че ние в политиката успеем да създадем този модел на работа, върху който ние от „ Възраждане ” работим и за нас е сполучлив, печелим доверие и растем. Опитваха се да обяснят това с клиширани формули – яхнали сме тази или онази вълна, нищо сходно. „ Възраждане ” приказва едно и също, откогато сме основани като организация през 2014 година, не сме се трансформирали на йота. И няма и да се променим, ще работим за страната, с цел да я създадем такава, каквато съгласно нас би трябвало да бъде. Ако българските жители ни поддържат, това ще стане. И това се прави оценка.

 

- Защо политиците не признават грешките си? Защо го няма покаянието?

 

- Пак ще се върна на тезата, че в България няма доста политици. Има много психопати, които се занимават с политика, за жалост. Форма на психопатия е да откажеш да признаеш, че нещо си сбъркал или да отричаш явни неща и да лъжеш безочливо пред всички. Аз не съм психолог, има обаче психолози и психиатри, които вършат разбор на държанието на българските политици, освен на водачите, които по принцип би трябвало да са най-интересни, чел съм това-онова от тях и мога да кажа, че са безусловно прави. Човек позволява неточности. Аз съм допускал и съм се извинявал, в предходния мандат имахме такива неточности, персонални, кадрови, мои огромни лични персонални кадрови неточности, за които аз в действителност се извиних на гласоподавателите, с цел да знам, че идващия път стоя пред тях с чиста съвест. Никой не е непогрешим, единствено този, който не работи.

 

- Кой е вашият максимален съперник в политиката?

 

- Апатията, нихилизма, неверието, леността и отчаянието. Леността е един от седемте смъртни гряха. Една огромна част от нашия народ е изпаднал в душевна леност, рее се по течението. Това основава и облика на страната ни – една лодка, не бих споделил дори транспортен съд, без капитан, няма кой да върти руля – страна, ръководена по инерция, сал дори, накъдето духа вятърът – натам върви. Такова беше и държанието на нашите управници, към този момент не приказваме за политици. Колко пъти ни споделиха: „ Нека горе началниците се схващат, ние сме дребна страна “. Това е още от времето на Тодор Живков: „ Да се снишим, приятели, да се снишим “.

 

- Тогава, кой ви е съдружникът?

 

- Българският дух. И аз от ден на ден виждам неговото пробуждане, не поради друго, а поради персоналния образец, който даваме, тъй като от години се опитваме да разбираем на нашите сънародници, че не всички са маскари, крадат, лъжат и грабят. И хората, бидейки скептични, постоянно гледат с невярващо изражение, присвит взор и споделят: „ Абе, и вие лъжете. Ама да забележим какво ще извършите “. И хората, които ни дадоха доверие, всички потеглиха от тази формула. Оттам-насетне като видят, че не сме като другите и че изпълняваме обещанията си и сме поредни в позициите си, се увличат още повече и споделят: „ А дали инцидентно не се случва нещо друго? “ Тогава стартират да имат вяра, у тях се разсънва религия.

 

- Вяра в какво? В политиците?

 

- Когато един народ повярва в себе си, той може да направи безусловно всичко, няма кой да го победи. Когато българският народ е имал водачи и религия, е бил несломим. Но нормално водачите, в случай че приемем, че у нас има такива изобщо, имат пристрастеността и неприятната податливост да упрекват народа за личните си неточности и неудачи. Много пъти съм казвал и ще го кажа отново: Народът не е нито неприятен, нито добър. Той е подобен, каквито са неговите водачи и отива там, където го заведе този, който го води. И в случай че го заведе към национална злополука, не е отговорен народът. Като историк мога да кажа, че последните 130-140 години българският народ показваше чудеса от смелост, само че за жалост, извоюваните борби не доведоха до извоювани войни.

 

- Вие какви взаимни отстъпки сте подготвен да извършите в името на това да управлявате?

 

- Имал съм опция да направя такива взаимни отстъпки, само че не съм ги правил. Ще ви кажа за какво. По принцип, политиката е изкуството на компромиса и на вероятното. Само че ние не се намираме в естествена обстановка като народ и като страна.

 

Второ, светът също не се намира в естествена обстановка и от тази позиция естествените политически ходове с взаимни отстъпки, с сделки, които работят в по-утвърдените демокрации, при нас не работят. От тази позиция на нас ние е нужно филтриране, по тази причина неслучайно споделих, че най-хубавото решение за българското ръководство, за бъдещото ръководство, е еднопартийно ръководство. Това значи пречистващ интервал, в който ръководи една партия с ясна стратегия, без задължения към една, втора, трета политическа мощ, без порции 3:5:8.

 

- Това малко ни връща към времето на тоталитаризма?

 

- Напротив! Връща ни към времето на еднопартийни ръководства, каквито има по света. Съединени американски щати са еднопартийно ръководство.

 

- Последното такова време беше на Иван Костов – блестящо, еднопартийно, властническо.

 

- И Борисов първия кабинет.

 

- Защо желаете да ни върнете към това време? Ние го отрекохме.

 

- Момент. Вие говорите за персони. Аз приказвам за системи.

 

- Всяко едно време се разпознава с личността.

 

- Така е. България има три ярки еднопартийни ръководства. Жан Виденов, 1995 -1997 година

 

- Провалено!

 

- Костов, 1997 година,макар че официално и той беше коалиция дружно с Народния съюз.

 

- Изхвърлен от историята!

 

- И Борисов 2009-2013 година, което беше държавно управление на малцинството, само че той действително имаше поддръжката на РЗС.

 

- Но той разбра, че не може да ръководи еднопартийно и влезе в коалиция.

 

- Тези обединения бяха мимикрия. Той, като една политическа боа или богомолка, изяждаше колегата си след края на мандата. Успешно и в двата мандата. Мисля, че това е урок за всеки, който ще седне да прави съдружни съглашения с него. Но това, че по този начин е било преди, не значи, че по този начин ще бъде и в този момент.

 

- Не може да се ръководи еднопартийно в актуалния свят. Няма по какъв начин да съберете 50% от българския гласоподавател.

 

- Това ми звучи като заклинанието предходната година: „ Няма по какъв начин да влезете в Народното събрание, господин Костадинов! Няма да Ви пуснат. Малка партия сте, направете коалиция “. И влязохме. Историята се случва, когато се каже по какъв начин нещо не може да се случи. Мои обичан публицист, те са доста, аз всеки ден чета, считам, че ден без четене е изгубен ден, Тери Пратчет – основателят на жанра подигравка на фентъзи, има една фраза, че шансът 1 на милион нормално се случва 9 от 10 пъти, когато почнеш да го търсиш. Нещата, които споделяме, че няма да станат, тъй като няма по какъв начин да станат, нормално се случват. И мога да ви върна няколко години обратно и да ви кажа какъв брой доста други неща няма по какъв начин да станат, но те стават – за жалост, някои от тях и Слава Богу, за други от тях.

 

- Страхотен оптимизъм имате!

 

- Искам да направя България по-силна, по-голяма и по-богата. Как става това? С скептицизъм, гледайки обратно или гледайки напред? Неслучайно, говорихме за визионерство. Всяка една политическа мощ би трябвало да може да каже къде ще бъде България след 10, 20, 50 години. Колкото и необикновено да звучи или фантасмагорично, в 99% от случаите хората споделят: „ Глупости, това няма по какъв начин да стане! “ Ама, стават нещата.

 

- На коя политическа персона се възхищавате?

 

- Сегашна, в исторически проект, българска?

 

- Оставям избора на вас.

 

 

- На доста политически персони се удивлявам, на извънредно доста. Примерно, Бисмарк, неслучайно сме родени с него на една и съща дата. Човекът, който съумява да направи нещо, което е нямало по какъв начин да стане. Не може да стане обединяването на Германия, това е парадокс. Те почнали да си фантазират, че приказват на разнообразни езици.

 

- Той има заслуги и към българската история.

 

- Не, доста от най-хубавите, само че както и да е. Другият, който е потвърдил, че няма по какъв начин да не стане е Махатма Ганди – индивидът, който изгони англичаните по кротичък път, парадокс, няма по какъв начин да стане, най-голямата международна империя, владееща 25% от международната суша. „ Г-н Ганди, Вие сте вманиачен! ”, са му казвали. А Чърчил е споделил, че никога няма да иде да договаря с един парцалив монах, обаче най-после го прави. Шарл дьо Гол, основателят на актуалната френска страна, бащата на петата република, основателят на президентския модел на ръководство на Франция. Човекът, който съумя да вдигне Франция от пепелищата и да я направи още веднъж велика мощ, атомна страна и така нататък И на него са му казвали същото – имало е дори концепция за обединяване на Франция и Англия в обща страна откакто Франция рухва 40-та година под Хитлеристкия напън под британска шапка – той отхвърля. След 1944 година, когато Франция е освободена, има е интервал, в който американци и англичани се пробват да наложат тяхно ръководство във Франция, той се бори с това, в един миг даже Айзенхауър е отказал да приказва с Дьо Гол, наричал го е нагъл французин. Но Дьо Гол съумява да се оправи с това.

 

Има стотици такива образци на международни политици, трансформирайки страните си в образци, правейки неща, които няма по какъв начин да станат.

 

- Разбрах какво се пробвате да извършите.

 

- В нашата реалност има също такива хора. Не бих ги нарекъл политици, не всички са такива, само че са хора, правили неща, за които са им казвали, че няма по какъв начин да станат. Като почнем от нашите възрожденци Раковски и Левски, основателят на теорията на българската гражданска война и основателят на практиката на българската гражданска война. Единият е теоретикът, другият е практикът. След това минем през българските управленци след 1878 г хората, които сътвориха Съединението. Казвали са че няма по какъв начин да стане без поддръжка от Русия, е, явно има по какъв начин да стане. И са го създали без да питат никого. По същия метод 1912 година експертите споделят, че е парадокс българската войска да пречупи турската, имат укрепени замъци – Лозенград, Одрин. Е, падат тези замъци. И тъй наречените, и така нататък Има доста образци и в нашата политика в това число.

 

- Какво вашите сътрудници, а и медиите не съумяха да схванат за вас?

 

- Не съумяха да схванат, че това, което приказвам в действителност го мисля. Те не престават да мислят, че играем политически спектакъл, че желаеме да участваме в ръководството като златен пръст, че желаеме да вземем някакви порции/ позиции. Продължават да мислят, че сме като всички останали по терена, не могат да схванат, че не се сблъскват с партия, а с събитие, което трансформира освен българската, а и международната политика, тъй като в случай че „ Възраждане ” завоюва изборите, което е напълно евентуално и допустимо да се случи след 5 дни, това ще е международна вест, доста по-сериозна от тази в Италия. Италия въпреки всичко има някакъв суверенитет, може да не е велика мощ, само че въпреки всичко е една от трите най-развити стопански системи в Европа, от Г 7 е, от седемте най-развити стопанска система в света. Там се чака, че италианците може да създадат някаква изненада. А за нас... неотдавна един немски славист сподели, че ние сме в мъртвия ъгъл на Европа. Питаха го какво знаят германците за българите и той сподели, че, за жалост, съвсем нищо, тъй като сме в мъртвия ъгъл на Европа и като погледнат към нас от Германия преди нас са Сърбия и Босна, а те не са в Европейски Съюз и ни затъмняват. Е, повярвайте, ние можем да създадем по този начин, че всички да приказват за нас.

 

- Каква летва сте си сложил? Кой резултат за Вас е приемлив?

 

- Имаме за цел да спечелим изборите. Да не кажа цялостно болшинство, тъй като ще бъде доста мъчно на този стадий, само че задачата ни е да бъдем първа политическа мощ. Когато създадохме „ Възраждане ” през 2014 година, си поставихме три цели.

 

Първата, беше на първите парламентарни избори, на които участваме, да изкараме най-малко 1%, с цел да бъдем видяни. Това стана през 2017 г година. 

Следващата ни цел беше на вторите избори, на които участваме, да спечелим най-малко 4%, с цел да станем фактор и това стана, въпреки и на три тура, тъй като имахме 2,5%, 3%, 5%. Третата цел, която си поставихме отново през 2014 година беше на третите парламентарни избори, на които участваме, тези в този момент, да станем първа политическа мощ, без значение с какъв брой %, с цел да можем да убедим българските жители, че революцията, за която приказваме може да се случи. Една електорална гражданска война. И тя към този момент се случва под привидно тихата повърхнина. Гърнето ври и не се знае дали няма да избухне капакът.

 

- Да, усеща се напрежението изпод.

 

- Случи ли се това и в случай че ние сме на висотата на нашите гласоподаватели, тъй като в случай че има някой, който може да ни провали, това сме самите ние. Винаги го споделям на хората, с които работя – най-големият ни зложелател сме самите ние. В момента, когато решим, че сме незаменими, неповторими, задоволително самоуверени да си повярваме, че хората ни дължат доверието си по принцип - ще стартираме да вървим надолу. И ще бъде безжалостно сриването на „ Възраждане ”.

 

Така, че в случай че ние сме на висотата на гласоподавателите си, на идващите избори, ще имаме към този момент над 50% и тогава ще управляваме не един, а най-малко три поредни мандата. Целта, която сме си сложили за преосноваване на страната, за превъзпитаване на народа посредством персонален образец, дано никой не си показва по какъв начин започваме да размахваме камшици и така нататък, тъй като това слушам, че приказват нашите недоброжелатели.

 

Това, което желаеме да създадем изисква най-малко 12 години. Говоря като преподавател – 12 години е интервалът, в който би трябвало да възпиташ едно дете в учебно заведение, вкарваш го на 6 години и го изкарваш на 18, мъж или жена, подготвен да построява, да ражда, да отглежда.

Това е нашата цел!